Дирофилариозата е широко разпространено заболяване в световен мащаб, най-често срещано при кучета, котки, порове, лисици, вълци, тюлени, коне. Човекът рядко може да бъде случаен гостоприемник, защото Dirofilaria immitis не може да завърши цикъла си на развитие до възрастен паразит. Дирофилариозата при кучето е заболяване, което до скоро се считаше за рядко срещано на територията на България. На много ветеринарни специалисти то бе известно само теоретично. За съжаление през последните години случаите неимоверно зачестиха по последно постъпилата информация от ветеринарни лекари – повече от 12% заразени кучета.
Най-засегнатите градове са Пловдив, Стара Загора, Димитровград, Хаково, Кърджали, Русе, Силистра, Разград, Варна, Бургас и София. В много от случайте дирофилариозата се открива при аутопсия след внезапна смърт на видимо здрави животни, без проявени клинични признаци. Заболяването се среща най-често при кучета от 4-8 годишна възраст. Мъжките кучета се заразяват от два до четири пъти по-често от женските. В категорията на по-застрашените от зараза са едрите и късокосместите породи, както и кучета живеещи на открито. Тези данни налагат да погледнем много по-сериозно на заболяването. Профилактиката на застрашените от дирофилариоза животни, е една от мерките, които могат да се предприемат за ограничаването й. Преди всяка годишна ваксина изискайте от вашия ветеринарен лекар да направи профилактичен тест за дирофилариоза. Когато заболяването се открие в по-ранен етап, шансът за оцеляване и успешно лечение е доста по-голям.
Какво представлява заболяването Dirofilaria immitis?
За по-подробна информация и видео вижте ТУК: www.heartwormsociety.org
Внимание материалът съдържа кадри от реална оперативна екстракция на паразити!
Това е паразитоза на пулмоналните артерии и дясното предсърдие /кървавото сърце/ при кучето, котката, вълка и др., причинена от нематода (кръгъл червей) Dirofilaria immitis. След раждането, микрофилариите (ларви I степен – синьото червейче) достигат по кръвен път до капи лярите на кожата, от където при ухапване попадат в междинен гостоприемник – комар или бълха (един комар може да пренесе 10-12 инвазиоспособни ларви). За 8-28 дни паразитът се развива до инвазиоспособен стадий (ларви III степен). При повторно ухапване той попадат в подкожната тъкан, където за около 6 месеца се развива до ларви IV и V степен и се превръща във възрастен паразит (полово зрял). Ларвите V степен са дълги 1-2 см и могат да предизвикат клинично проявено заболяване при придвижването си в най-дисталните краища на пулмонарните артерии, където те зреят. Целият цикъл на развитие трае 8-10 месеца, а паразитирането в сърцето и артериите продължава 3-5 години. Възрастните паразити достигат 17 – 27 см. Те живеят в белодробните артерии и дясното предсърдие и предизвикват нарушаване на хемодинамиката, повишаване на кръвното налягане, хипертрофия на дясната камера и дясностранна сърдечна недостатъчност. Тези промени са по-силни при физически активни кучета. При спортни и работни кучета може да се получи тежка патология, дори и при малък брой паразити.
Шест седем месеца след инвазирането, при наличието на възрастни паразити и от двата пола, кучето развива микрофиларемия. При около 10% от случаите тя предизвиква мощна имунна реакция, която унищожава микрофилариите. Кучета с голям брой мигриращи ларви V степен могат да започнат да кашлят 2-3 месеца преди да има микрофиларемия или антигени в кръвта. Диагнозата в такива случаи е трудна…
Клинични признаци.
Много кучета с дирофилариоза са асимптоматични. Видимо болните животни се уморяват лесно, отслабват, развиват задух (особено след физическо натоварване), кашлят (често с кръв в изхрачения секрет). Кашлицата е типичен клиничен признак. Основен фактор на заболяването са възрастните паразити, които се намират в пулмонарните артерии и дясната част на сърцето. В някои случаи отделни паразити могат да предизвикат емболия на артерии в мозъка, окото и други органи, което води до тяхното заболяване. Може да се наблюдава асцит, хепатомегалия, иктерус, чернодробна и бъбречна дисфункция. При повече от 60 възрастни паразити се получава запушване на vena cava (доказва се с ехография). При животни със запушена vena cava много често се развива разширяване и пулсации на югуларните вени (ретрограден венозен пулс), дисиминирана вътресъдова коагулация и смърт до 24-72 часа, вследствие на кардиогенен шок.
Рентгенографски признаци
Най-ясно забележимите изменения:
- увеличаване на дясната част на сърцето;
- каудалните лобарни артерии на DV-проекция са с увеличен диаметър;
- в белодробната тъкан се виждат петна, говорещи за интерстициални или алвеоларни инфилтрати, оток, пневмония, фиброза;/снимка бял дроб с петна/
- наблюдават се типични периваскуларни инфилтрати;
ЕКГ – oбикновено е нормална.
Кръвни изследвания.
При някои животни има еозинофилия, базофилия и/или моноцитоза. При по-тежките случаи се наблюдава регенеративна анемия, дължаща се на хемолиза, или азотемия, хипербилирубинемия, повишаване на серумните чернодробни ензими. Данните от клиничните и параклиничните изследвания се използват за класифициране тежестта на заболяването в четири степени.
Прогноза
- При I-ва и II -ра степен – добра прогноза при адекватно лечение.
- При III-та степен – съмнителна, въпреки лечението.
- При IV -та степен – 100% смъртност без хирургическо лечение. След евентуална хирургическа намеса, прогнозата е както при III-та степен.
Специфични диагностични тестове
- Тестове за наличието микрофиларии в кръвта. без концентрация – директно в капка хепаринизирана кръв. Микрофилариите са подвижни и се различават лесно на фона на еритроцитите. с концентрация – метод на Knott. Тези тестове са лесно приложими, но ефективността им е около 60 %, защото при 30 % от кучетата с дирофилария няма наличие на микрофиларии в кръвта
- Серологични тестове на Anigen – Rapid Canine Heartworm Ag 2.0 Test Kit Бързите диагнистични тестове са с 99 % ефективност и 100 % чувствителност. Те улавят скрити инфекции дори и при липсата на микрофиларии в кръвта. Както вече по-горе споменахме това се наблюдава при 30 % от заразените животни. Тази липса може да се дължи на различни фактори като: имунна реакция на организма унищожаваща микрофилариите; присъствие на паразити само от единия пол; скорошно третиране с ларвицидни средства (Ivermectin и др.).
- Изследване по PCR (polymerase chain reaction). Това е нов метод, за момента недостъпен в България, поради прекалено високата си цена. Той отчита не само наличието на възрастни паразити, но и техните ларви.
Терапия
Преди започване на лечението се препоръчва да се направят: – рентгенови снимки на гръден кош (LAT и DV); – кръвни изследвания които да включват минимум кръвна картина, урея, креатинин, общ белтък; – изследване на урина, включващо поне белтъци в урината и седимент.
При лечение на Dirofilaria immitis се използват адултицидни препарати, които унищожават възрастните паразити. Лекарствените средства, които се използват в България са Thiacetarsamide (Caparsolate) и Melarsomine (Immiticide). При използването на Тhiacetarsamide има значителна опасност от арсенова токсичност. Melarsomine е с много по-голяма ефективност – унищожава повече от 95 % от паразитите и на практика при спазване на дозите е без токсичност. Според последния на доклад на American Heartworm Society, непрекъснатото ежемесечно прилагане на профилактични дози Ivermectin е високоефективно за унищожаване на ларви III – V степен както и младите до 7-месечна възраст сърдечни паразити. За да се прояви адултицидния ефект на Ivermectin обикновено е необходимо ежемесечно приложение в продължение на 1 година или повече. Може да са необходими и повече от 2 години, преди сърдечните червеи да бъдат унищожени напълно. Колкото по-възрастни са паразитите, подложени на третиране с Ivermectin, толкова по-бавно е тяхното унищожаване. Паразитите предизвикват болестни изменения, докато не бъдат премахнати изцяло. Продължително приложение на Ivermectin не е заместител на конвенционалното адултицидно лечение с горепосочените два препарата. Мъртвите паразити могат да предизвикат сериозни усложнения по време на лечението. Колкото по-голям е техният брой, толкова по-големи са и белодробните изменения. Усложненията могат да се изразят в понижена белодробна функция (заради увреждане на паренхима и кръвоносните съдове на белия дроб). Често се получават инфаркти, засягащи цели белодробни дялове. При обширна тромбоза и изразходване на факторите на кръвосъсирването може да се развие дисеминирана вътресъдова коагулация. При развитие на задух и тежка кашлица след инжектиране на адултициден препарат трябва да се предприемат спешни мерки – бързодействащи кортикостероиди във високи дози (като при шокови състояния), кислородна терапия и пълно обездвижване. Обикновено повечето кучета се подобряват за около 24 часа. При развитие на дисеминирана вътресъдова коагулация, прогнозата не е добра.
След приключване на лечението с Melarsomine задължително се поставя инжективно Ivermectin подкожно, за да се унищожат останалите микрофиларии в кръвта. Две седмици след това се прави тест по метода на Knott и ако той е положителен, се повтаря инжектирането на Ivermectin.
Един месец след лечението с Melarsomine трябва да се започне с профилактика на заболяването, ако кучето се намира в район, стационарен за болестта, в сезон, в който има междинни гостоприемници (комари). Четири-пет месеца след лечението с Melarsomine е необходимо да се извърши серологично изследване чрез антигенен тест (например Canine Heartworm Ag 2.0 Test Kit ), за да се потвърди унищожаването на всички възрастни паразити.
(източник: www.karakachan.org)
Консултирайте се с Вашия ветеринарен лекар за всеки публикуван в страницата препарат и изберете заедно най-добрата защита!
English