ОТРОВНИ ДОМАШНИ РАСТЕНИЯ

1. Дифенбахия (Dieffenbachia sp.)

Части, съдържащи отровно вещество: всички части на растението.
Отровно вещество: Калциев оксалат. Микроскопични кристалчета, които предизвикват възпаление, ако попаднат върху или в човешкото тяло. Ако се погълнат листа, сок или други части от растението, те могат да причинят възпаление на лигавицата на устата и глътката, което може да продължи няколко дни. В по-тежки случаи може да се стигне до задушаване. Да се избягва попадане на сок от раст ението върху очите, защото предизвиква силно възпаление и дразнене.
Дифенбахията се използва като растение, пречистващо въздуха в дома.

2. Монстера

Части, съдържащи отровно вещество: всички части на растението.
Отровно вещество: Калциев оксалат.
Има подобно действие като дифенбахията при дъвчене и поглъщане на части от растението. Предизвиква и алергични реакции у някои хора.

Други растения, които съдържат калциев оксалат и имат подобно въздействие върху човека са:
Филодендрон (Philodendron sp.); Антуриум (Anthurium andraeanum); Каладиум (Caladium hortulanum).

3. Хортензия (Hydrangea macrophylla)

Части, съдържащи отровно вещество: Листа и цветни пъпки.
Отровно вещество: Хидрагин (Hydragin), цианогенен гликозид.
Предизвиква повръщане, коремни болки, диария, затруднено дишане, летаргия и кома.
У някои хора предизвиква контактни дерматити при работа с растенията. Отравянията са редки, тъй като растението не е привлекателно за ядене…

4. Татул (Datura innoxia)

От рода Datura (татул) някои видове се използват като декоративни цветя, отглеждани в градината или дори в саксии.

Части, съдържащи отровно вещество: всички части на растението.

Отровно вещество: атропин, хиосцин, хиосциамин.
Тези алкалоиди се използват в медицината като спазмолитици (атропин, хиосцин) и за разширяване на зениците (атропин), но в по-големи количества причиняват отравяне и дори смърт. Леталната доза атропин е 100 mg.
Признаци на отравяне: възбуда, конвулсивни движения, кома, сънливост, халюцинации, висока температура.

5. Амарилис (Amaryllis belladonna)

Амарилис беладона е единственият естествен вид на рода Амарилис (често смесван с рода Хипеаструм). Родината му е Южна Африка, по-точно югозападният край на Африка – полуостров Кейп (Cape Peninsula).
В домашни условия се отглеждат различни хибриди.

Части, съдържащи отровно вещество: луковицата на растението.

Отровно вещество: ликорин, температурно устойчив алкалоид, който се съдържа също и в луковиците на кливия, кокиче и нарцис. Количеството на алкалоида в луковиците е малко, така че за да се получат симптомите на отравяне, е необходимо да бъдат погълнати големи количества луковици. Признаци на отравяне: разстройство, гадене и повръщане.

6. Антуриум (Anthurium)

Антуриум е род, който има голям брой видове (почти 1000) с характерни цветове в различни отенъци, често отглеждани в домашни условия. Антуриум е разпространен във влажните тропически гори на Централна и Южна Америка.
Привнесен е и в някои страни на Азия, но там не е ендемичен вид.

Части, съдържащи отровно вещество: стебла и листа.

Отровно вещество: микрокристали калциев оксалат.

Признаци на отравяне: микрокристалите калциев оксалат предизвикват възпаление на лигавицата на устната кухина и гърлото при поглъщане на листа и стебла на растението. Това предизвиква затруднения в дишането, пресипване и хрипост на гласа. В по-тежки случаи може да предизвика асфиксия (спиране на дишането). Външно – може да предизвика еритема (възпаление) на кожата на ръцете или други части на тялото.

7. Хризантема (Chrysanthemum L.)

Родът хризантема (Chrysanthemum L.) съдържа над 30 вида. За декоративните хризантеми, отглеждани заради красивите им цветове, през 1999 г. е определено таксономичното название Chrysanthemum indicum L. Родината на хризантемите е Източна Азия (Китай, Япония и др.).

Части, съдържащи отровно вещество: листа.

Отровно вещество: arteglasin A (сесквитерпен лактон).

Признаци на отравяне: Сесквитерпен лактоните са химически съединения, които предизвикват различни алергични реакции у човека. Те се съдържат не само в рода хризантема, но и в цялото семейство Сложноцветни (Asteraceae). Така че ако човек е алергичен към хризантемите, ще получава алергична реакция и от други членове на фамилията, като напр. лайка(Matricaria chamomilla) и бял равнец (Achillea Millefolium).

8. Кърпикожух (Colchicum autumnale), наричан още мразовец и (неправилно) есенен минзухар.

Кърпикожухът е луковично растение от рода Мразовец (Колхикум – Colchicum), семейство Кремови (Лилиецветни – Liliaceae). Често се смесва с минзухара, който е от рода Минзухари (Crocus), семейство Перуникови (Iridaceae) и не е отровно растение. Тъй като някои видове минзухар цъфтят и през есента, може лесно да се смеси с кърпикожуха. За разлика от цвета на минзухара, който има 3 тичинки, кърпикожухът има 6 тичинки. Освен това листата на кърпикожуха са значително по-широки от листата на минзухара.
Кърпикожухът, както и минзухарът, се отглежда като декоративно растение в много домашни градини.
Луковицата на кърпикожуха има миризма, наподобяваща миризмата на чесън.

Части, съдържащи отровно вещество: всички части на растението, особено луковиците и семената.

Отровно вещество: Алкалоиди колхицин, колхицеин и още около 20 други. Някои от тези алкалоиди се използват за медицински цели като лекарства. Най-силно отровен е колхицинът, той е една от най-силните отрови на клетъчно ниво. Съдържанието на колхицин в луковиците е 0.03-0.06%, а в семената – 0.02-0.04%.
Тези алкалоиди са устойчиви при дълго съхраняване, сушене, загряване, варене.
Колхицинът действа на централната нервна система, като парализира нервните окончания и блокира нервно-мускулните връзки. Действието му е подобно на действието на цианидите и за него няма открит антидот.

Признаци на отравяне: стомашни болки, колики, колапс, разстройство, хемоглобинурия (хемоглобин в урината), възпаление на устната кухина, гадене, жажда, повръщане. В по-тежки случаи на отравяне може да има летален изход.

9. Момина сълза (Convallaria majalis)

Момината сълза е многогодишно растение с красиви гроздовидни съцветия с приятен аромат. Тя е единствения вид на рода Момина сълза. Член е на семейство Ruscaceae (рускусови, иглицови) според последната таксономична класификация. Отглежда се в много градини в България.

Части, съдържащи отровно вещество: всички части на растението – цветове, листа, узрели плодове (които приличат на червено френско грозде), корени.

Отровно вещество: гликозиди конвалатоксин, конвалозид и редица други, както и някои сапонини. Конвалатоксинът е един от най-силните естествено срещани токсини с действие върху сърцето. Той предизвиква нарушение в ритъма на сърцето. В медицината този гликозид се използва (разбира се в необходимите малки дози) за лечение на сърдечна недостатъчност и леки нарушения в сърдечния ритъм.

Признаци на отравяне: коремни болки, гастроентерити (възпаление на лигавицата на стомаха и на тънките черва), главоболие, повдигане, разширение на зениците, повръщане. Съпровожда се също с нарушение на сърдечния ритъм, студена и влажна кожа. При приемане на големи дози от отровните вещества може да настъпи кома и летален край. Това е малко вероятно при хората, но ако домашни котки и кучета имат достъп до растенията, има вероятност да се отровят при поглъщане на части от тях.

10. Бръшлян (Hedera helix)

Бръшлянът е представител на семейство Бръшлянови, род Бръшлян. Най-разпространен в Европа и част от Азия вид е обикновеният (английски) бръшлян (Hedera helix).
В домашни условия се отглеждат различни култивирани подвидове с красива окраска на листата.
Части, съдържащи отровно вещество: листа, узрели плодове. Тъй като плодовете са горчиви на вкус, едва ли могат да бъдат погълнати от деца или възрастни в големи количества, за да получат отравяне.

Отровно вещество: дидехидрофалкаринол, фалкаринол, хедерасапонини.
Хедерасапонините претърпяват частична хидролиза до токсичните субстанции микрохедерин и бетахедерин.
Дидехидрофалкаринолът и фалкаринолът предизвикват силно зачервяване на кожата и дерматити при чувствителни към тях хора. Екстракт от бръшлян се използва в медицината за лечение.

Признаци на отравяне: мокро изприщване, затруднено дишане, кома, конвулсии, разстройство, еритема, мускулни спазми, парализа, повръщане.

11. Лупина (Lupinus)

Лупина е род от семейство Бобови, който има доста повече от 200 вида, разпространени в Северна Америка и Европа. В Европа е разпространен подрод със същото наименование (Lupinus), който има около 150 вида. Много от тях се култивират като градински растения.
Семената на лупината съдържат много жизнено важни аминокиселини и се използват за храна като заместител на соята, но след неколкократно преваряване, за да се отстранят токсичните вещества.
Части, съдържащи отровно вещество: листа, узрели плодове, семена, стебла.
Отровно вещество: алкалоиди анагирин, лупанин, спартеин.
Тези алкалоиди и техните производни предизвикват отравяне при тревопасните домашни животни и хората. При дребните тревопасни (овце, кози) могат да предизвикат дори смърт. При хората може да предизвика отравяне консумацията на семена на лупина, които не са термично обработени според указанията – неколкократно изваряване със смяна на водата до премахване на горчивината.
Съдържанието на алкалоиди е различно в различните видове лупина. Обикновено за храна се използват видове с ниско съдържание на токсични вещества.
Признаци на отравяне: при хората предизвиква замайване и некоординирани движения.

12. Ипомея (Ipomoea)

Родът Ипомея (Ipomoea) има над 500 различни вида. Най-разпространени като декоративни увивни растения с красиви нетрайни цветове са видовете Трицветна ипомея (Ipomoea tricolor), Бяла ипомея (Ipomoea alba), Бръшляноподобна ипомея (Ipomoea hederacea) и много други с различна окраска на цветовете.
У нас в разговорния език за този род се използва наименованието „грамофонче“, „телефонче“ и др. п.

Части, съдържащи отровно вещество: вътрешността на семената (без обвивката им) съдържа токсични съединения.

Отровно вещество: алкалоиди – амиди на лизергиновата киселина и елимоклавин. Общото съдържание на алкалоиди е различно в различните видове ипомея.

Признаци на отравяне: алкалоидите, които се съдържат в семената на ипомеята, имат халюциногенно действие, подобно на синтетичния наркотик LSD. Поглъщането на 200 – 300 семена на ипомея може да предизвика признаците на отравяне, които са понижено кръвно налягане, разстройство, халюцинации, повдигане, разширение на зениците.

13. Жълта акация (Laburnum anagyroides)

Жълтата акация (Laburnum anagyroides), наричана още златен дъжд, е декоративно дърво, високо до 7 m, от рода Laburnum, семейство Бобови. Разпространена е в Централна и Южна Европа. В България се среща често в градинки, паркове и домашни градини.
В някои части на страната цветовете на Бялата акация (Robinia Pseudoacacia L.), която е от друг род, се използват за храна (сурови или панирани) поради сладникавия вкус и приятен аромат. Цветовете на жълтата акация не са подходящи за тази цел, защото съдържат вещества, които са вредни за човешкото здраве.
Части, съдържащи отровно вещество: всички части на растението – кора, листа, семена. Кората на Бялата акация също съдържа отровни вещества.
Отровно вещество: алкалоид цитизин. Най-голямо е съдържанието на цитизин в семената – до 2%. Цитизинът се използва и в някои медикаменти – например табекс.
Признаци на отравяне: най-често отравяния се получават при деца и възрастни при поглъщане по погрешка или незнание на клончета, цветове или шушулки със семена. Най-характерни признаци са: коремни болки, мускулни спазми, некоординирани движения, кома и в най-тежките случаи – летален край.

14. Манго (Mangifera indica)

Колкото и странно да изглежда, но и плодовете манго могат да имат нежелателен ефект върху хората.
Манго (Mangifera indica) е тропически плод, който се консумира често и у нас. За да се предпазим от нежелани последствия, трябва да знаем някои неща за този плод.
Кожата на плода и дръжката му съдържат вещества, които имат неприятно въздействие върху човека. Естествено, не може да се говори за някакви тежки последствия.

Части, съдържащи отровно вещество: кожата на плода и дръжката му.

Отровно вещество: маслено-смолни вещества.

Признаци на отравяне: повдигане, повръщане и еритема (зачервяване на кожата).

Затова белете плода манго преди консумация!

15. Рицин (Ricinus communis)

Растението рицин (Ricinus communis) у нас се използва като декоративно растение в много домашни градини поради красиво обагрените си листа и съцветия. Растението е използвано още от дълбока древност. В древен Египет са използвали маслото от рицинови семена в лампите за осветление. За същите цели е използвано това масло и в древен Китай и Индия. В открити древни папируси от Египет, разчетени през 1989 г., се описва лаксативното действие на рициновото масло. Също от древността са известни и токсичните свойства на семената на рицина.
За любителите на това растение се препоръчва да не допускат образуването на плодове и семена на растението, за да се избегнат нежелателни инциденти. Семената за посев трябва да се съхраняват в недостъпни за деца места.
Части, съдържащи отровно вещество: семена. Много малко съдържание на отровно вещество се открива и в останалите части на растението.
Отровно вещество: рицин. Веществото рицин е прост протеин (токсалбумин) и е водоразтворим. Той е една от най-силните естествени отрови. Сдъвкването на няколко семена може да причини летален край. Леталната доза (при проникване в кръвта) е само 1/2 000 000 част от теглото на жертвата.
Известна жертва на отравяне с рицин е писателят Георги Марков, загинал на 11. септември 1978 г. след покушение срещу него в Лондон.
Признаци на отравяне: коремни болки, разстройство, повдигане, повръщане, треска и в най-тежките случаи – летален край.

16. Нарцис (Narcissus)

Нарцис е род от семейство Кокичеви (Amaryllidaceae), обхващащ над 50 естествени вида и над 24 000 култивирани сортове и хибриди. Среща се често като диворастящо цвете и присъства във всеки двор като пролетно декоративно цвете.
Части, съдържащи отровно вещество: луковици, цветове, листа.
Отровно вещество: алкалоид ликорин и калциев оксалат.
Признаци на отравяне: зачервяване на кожата (предизвиква се от калциевия оксалат), замайване, гадене, повръщане.

17. Еуфорбия (Euphorbia)

Характерно за всички представители на рода е отделянето на латекс (мляко) при нараняване на растенията. Това мляко съдържа токсични вещества, които могат да причинят различни реакции у човека.

Части, съдържащи отровно вещество: всички части на растенията.
Отровно вещество: латексът, който съдържа различни дву- и тритерпен естери.
Признаци на отравяне: при попадане върху лигавиците (на носа, устата, очите) терпен естерите причиняват извънредно болезнено възпаление (зачервяване) и изприщване на кожата. При поглъщане предизвикват коремни болки.
При експерименти върху животни е установено, че терпен естерът резинифератоксин (resiniferatoxin) има от 10 000 до 100 000 пъти по-силно възпалително действие от капсацина, веществото, което се съдържа в лютите чушки.
При работа с тези растения е необходимо да се вземат предпазни мерки, за да не попадне латекс върху лигавиците, а след работа да се измиват добре ръцете.

18. Алое

Алое е род сукулентни растения от семейство Asphodelaceae и съдържа около 400 вида. Най-известен е видът Алое вера или Алое барбадензис (Aloe barbadensis Mill.).
В никакъв случай представителите на този род не могат да се причислят към отровните растения, напротив, продукти от това растение се използват за различни цели в козметиката, народната медицина и др. п. още от дълбока древност. Поради широкото използване на продукти с алое поставям тук това растение, защото отделни личности може да са алергични към някои съставки на сока му.
В дома като стайни растения се отглеждат още видовете Aloe aborescens и Aloe ferox.
Често алое се смесва с рода агава (агаве, столетник), който е от семейство агавови и от някои негови видове се произвежда популярната алкохолна напитка текила. Сокът на агава може да причини контактен дерматит при чувствителни към него хора.
Части на растението, съдържащи дразнещи вещества: сокът на растението.

Сокът на алое или продукти с алое могат да причинят, макар и много рядко, алергични реакции у чувствителни към някои съставки хора.
Препоръчва се преди употреба на продукти с алое вера да се пробва чувствителността с малко количество от продукта.

19. Алстрьомерия

Алстрьомерията (перуанска лилия) е род от семейство алстрьомериеви, разред лилиецветни, с около 50 вида. У нас се отглежда заради красивите цветове, които често се предлагат в цветарските магазини.
Части, съдържащи отровно вещество: сокът на растението.
Отровно вещество: tuliposide A, 6-tuliposide A (тюлипозиди). Това са лактони, които се съдържат също и в лалетата, откъдето идва и наименованието им.
Тези вещества могат да предизвикат алергични контактни дерматити, които се изразяват в зачервяване на кожата и изприщване.

20. Семейство Змиярникови (Araceae)

Представителите на това семейство съдържат микрокристали калциев оксалат, които имат силно дразнещо действие върху лигавиците и могат да предизвикат възпаление и дори асфикция (задушаване) при попадане в устата и гърлото.
Повечето представители на това семейство имат свойството да пречистват въздуха от вредни вещества, това в известна степен сигурно компенсира неприятното въздействие на калциевия оксалат.

Части, съдържащи отровно вещество: стебла и листа.

Отровно вещество: микрокристали калциев оксалат.

Признаци на отравяне: микрокристалите калциев оксалат предизвикват възпаление на лигавицата на устната кухина и гърлото при поглъщане на листа и стебла на растението. Това предизвиква затруднения в дишането, пресипване и хрипост на гласа. В по-тежки случаи може да предизвика асфиксия (спиране на дишането).
Външно – може да предизвика еритема (възпаление) на кожата на ръцете или други части на тялото.

21. Семейство Кокичеви (Amaryllidaceae)

Семейство кокичеви има над 60 рода с над 800 вида.
Всички представители на това семейство съдържат различни алкалоиди, някои от които се използват в медицината, но също така могат да предизвикат и отравяне у хората.
Тук ще изброя още някои от родовете, вече съм писал за нарцисите и амарилисите, които са също от това семейство:
Кливия (Clivia) – съдържа алкалоида ликорин (lycorin) в луковиците

Кокиче (Galanthus) – около 20 вида в рода, съдържат също алкалоиди ликорин и галантамин (galanthamine), от някои видове се произвеждат лекарства (нивалин)

Части, съдържащи отровно вещество: луковици, цветове, листа.
Отровно вещество: алкалоиди (ликорин и др. п.) и калциев оксалат.
Признаци на отравяне: зачервяване на кожата (предизвиква се от калциевия оксалат), замайване, гадене, повръщане.

22. Кротон (Codiaeum)

Кротон е род с около 16 вида от семейство млечки (Euphorbiaceae).
Както всички представители на това семейство и кротонът има неблагоприятно въздействие върху човека.

Части, съдържащи отровно вещество: кора, латекс, листа, корени.
Отровно вещество: различни терпени, между които производното вещество 5-deoxyingenol.
Признаци на отравяне: екзема (външно), възпаление на лигавицата на устата и гърлото (при поглъщане).

23. Земна орхидея (Cypripedium)

Това е род със 47 вида от семейство Орхидеи (Orchidaceae).
Части, съдържащи отровно вещество: листа, стебла.
Отровно вещество: хинон циприпедин (cypripedin).
Признаци на отравяне: мокро изприщване.

24. Чемшир (Buxus)

Това е род с около 70 вида дървета или храсти. У нас като декоративно вечнозелено растение е разпространен видът Вечнозелен (европейски) чемшир (Buxus sempervirens). Среща се в много домашни градини и паркове.

Части, съдържащи отровно вещество: листа.
Отровно вещество: стероидни алкалоиди.
Признаци на отравяне: при поглъщане – гадене, повръщане, разстройство, замайване, конвулсии, задух. Контакт със сока на растението може да причини възпаление на кожата (контактен дерматит).
Класифицира се като слабо отровно растение.

25. Тис (Taxus)

Това е род с около 10 вида, най-разпространен у нас е обикновеният тис (Taxus baccata).
Части, съдържащи отровно вещество: листа, полени, семена.
Отровно вещество: комплекс алкалоиди с общото наименование таксин (taxin).
Признаци на отравяне: коремни болки, замаяност, затруднено дишане, сърбеж на кожата, мускулна отпадналост, изпотяване, учестено уриниране, забавяне на сърдечния ритъм, кома и в тежки случаи – летален изход.
Таксинът е комплекс от алкалоиди, които се абсорбират от храносмилателния тракт и въздействат върху сърдечния ритъм. Имат силно диуретично действие.
Месестата част на плода (без семената) се смята за нетоксична или слабо токсична.
При сушене токсичността не се намалява. Отрязаните клони (при декоративно оформяне на тиса) са също толкова отровни, колкото и свежите растения.

26. Физалис (Physalis)

Род в семейство Картофови (Solanaceae) с около 80 вида.
Характерни за рода са малките оранжеви плодове, обвити в хартиеноподобна обвивка, прилична на китайски фенер, с различно оцветяване.
Разпространен е главно в субтропичните области, където е многогодишно растение. Някои видове са устойчиви и на по-ниски температури, например видът Physalis alkekengi (наричан още китайски фенер, поради червения цвят на обвивката му). У нас повече се отглежда видът Physalis peruviana, който има бяла обвивка и по-едри плодове. Обикновено се отглежда на открито като едногодишно растение. Вкусът на плодовете е подобен на доста сладък домат.

Листата и стеблата на физалис, както всички картофови, съдържат соланин, органично съединение, което предизвиква разстройство, гастроентерит и треска. За някои представители на семейство картофови всички части на растението съдържат соланин в достатъчни количества, за да предизвикат споменатите реакции. Други представители на семейството широко се използват за храна – картофи, домати, патладжани, пиперки.

Неузрелите плодове на физалис също съдържат соланин, като 1 плод е достатъчен да предизвика разстройство у деца.
Узрелите плодове се използват за храна и украса на сладкиши, плодови салати и др. и не са по-отровни от доматите, т.е. съдържат минимални количества соланин, които не могат да предизвикат споменатите реакции.

Части на растението, съдържащи отровно вещество: главно неузрелите плодове, които след узряване са ядливи.
Отровно вещество: соланин, горчив гликоалкалоид.
Признаци на отравяне: разстройство, гастроентерит, треска.

27. Глициния (Wisteria)

Глицинията (латинско наименование Wisteria) е род от семейство бобови (пак това семейство!) с около 10 вида. Растенията от този род са увивни, които се захващат за всякакви обекти, около които се увиват по или обратно на посоката на движение на часовниковите стрелки. Достигат до 20 m височина.
Отглеждат се често в домашни условия поради красивите гроздовидни цветове с различни оттенъци – от бяло през бледорозово до бледовиолетово и бледосиньо. Използват се и за декорация на стени и калкани на сгради.

Всички части на растението – листа, стебла, цветове, семена – съдържат гликозида вистарин, който предизвиква отравяне при хората (и животните). Особено високо е съдържанието на вистарин в семената на растението. Поглъщането на едно семе може да предизвика отравяне у деца и младежи.

Части на растението, съдържащи отровно вещество: всички части – листа, стебла, цветове, семена.
Отровно вещество: гликозид вистарин
Признаци на отравяне: коремни болки, повдигане, повръщане, разстройство, дехидратация, колапс
Мерки при поглъщане: Предизвикване на повръщане, след което с вземат препарати против повръщане и вливане на течности при дехидратация.

28. Олеандър (Nerium)

Олеандър (лян, зокум, закум) е единственият вид на рода Nerium (олеандрови) от семейство Apocynaceae (Зимзеленови).
Наименованието на това семейство на английски, немски и други езици означава „кучешка отрова“ – показателно за представителите на семейството.
Разпространен е в природата в страните със средиземноморски климат (Гърция, Испания, Португалия) и съответстващите им пояси от Азия, Африка и Америка. В домашни условия се отглеждат култивирани сортове с различна окраска на цветовете – бял, розов, червен, пурпурен, виолетов, както обикновени, така и кичести.

Олеандърът е едно от най-силно отровните растения, известни на хората. Поглъщането само на едно листо – зелено или изсушено – може да предизвика отравяне. Често отравяне от олеандър се получава, когато по незнание се използват негови клончета за шишове при печене на скара. Основното отровно вещество в олеандъра е кардиогликозидът олеандрин, който се използва и в медицината (дозата прави отровата!). Открива се във всички части на растението, включително и в нектара на цветовете(!). Признаците на отравяне се проявяват няколко часа след приемането на части от растението – коремни болки, замайване, сънливост, възпаление на устната лигавица, диспнея (затруднено дишане), ускоряване на пулса, повдигане, разстройство (с кръв), кома и в тежките случаи на отравяне – летален изход.

При отравяне с олеандър незабавно потърсете лекарска помощ!

Части на растението, съдържащи отровно вещество: всички части – листа, стебла, цветове, семена, нектар от цветовете (цветен прашец)
Отровно вещество: гликозид олеандрин
Признаци на отравяне: коремни болки, повдигане, повръщане, разстройство, замайване, сънливост, ускорен пулс, възпаление на устната лигавица, кома и летален край.

29. Аламанда (Allamanda)

Родът Аламанда съдържа видове с различна окраска на цветовете, като най-разпространен е видът със жълти или оранжевожълти цветове. Този вид често наричат „златен тромпет“. Също така е разпространен и видът с червени или виолетови цветове. Има и хибриди със шарени цветове.
Оказа се, че и това растение е отровно, както повечето представители на семейство Зимзеленови.
Части, съдържащи отровни вещества: плодовете на растението и сокът на растението.
Отровно вещество: неизвестен токсин
Признаци на отравяне: повръщане, стомашни спазми, висока температура, жажда.

30. Мандевила (Dipladenia)

Мандевила (Dipladenia) е род от семейство Зимзеленови (Apocynaceae) (което се слави с много отровни представители), с много видове, някои от които се използват като декоративни растения за засаждане на открито (където е възможно) или в домашни условия – в саксии. Не са изследвани токсините, съдържащи се в него, но се причислява към слаботоксичните растения. Има недоказани съмнения, че притежава психеделично въздействие.

31. Мадагаскарски зимзелен (Catharanthus roseus)

Catharanthus roseus (Мадагаскарски зимзелен) е представител на рода Catharanthus, характерен ендемит за остров Мадагаскар, но сега е разпространен в поясите с подходящ климат в целия свят. Съдържа алкалоидите винбластин (vinblastine) и винцистин (vincistine), които се извличат от растението и се използват за лечение на левкемия. В народната медицина растението се използва също за лечение на диабет, малария и болестта на Ходжкин. Твърди се, че неконтролируемото използване на растението за лечение може да бъде опасно за човека, ако се поглъща. Има също халюциногенно действие.

32. Пираканта (Pyracantha)

Пираканта е род растения от семейство Розоцветни (Rosaceae). Видът Pyracantha coccinea (средиземноморска пираканта) е широко разпространен като декоративно растение в градини и паркове заради красивите му цветове през пролетта и плодовете му със жълт, оранжев или оранжевочервен цвят, които узряват през лятото и остават на храстите до късна есен.
Плодовете му не са отровни, но имат горчиво-стипчив вкус и едва ли са подходящи за ядене (опитвал съм тези плодове, но след като сдъвках един, вкусът му беше повече стипчив, отколкото горчив, след което го изплюх…).
Според този източник тук (на немски), семките на плодовете на Pyracantha coccinea съдържат минимални количества цианогенни гликозиди, съдържащи циановодородна (синилна) киселина, поради което плодовете се смятат за слаботоксични и поглъщането им от деца могат да предизвикат признаци на отравяне – гадене и повръщане.
В този източник тук се твърди, че плодовете на Pyracantha coccinea могат да се използват за направата на желета и сладка след варене. Вероятно термичната обработка разгражда цианогенните гликозиди.

33. Кукуряк (Helleborus оdorus)

Helleborus е род растения от семейство Лютикови (Ranunculaceae), някои от тях се отглеждат като градински цветя, цъфтящи през зимата и пролетта. Горският кукуряк (Helleborus оdorus) цъфти през ранната пролет, понякога и в края на зимата – февруари – март. Въпреки че не е домашно растение, понеже е едно от първите цъфтящи, предизвиква интерес, особено у децата, които обичат да късат цветовете му.
Всички части на растението съдържат гликозиди хелеборин, хелебореин и хелеборсит, както и алкалоиди. В народната медицина се използват коренищата като диуретично и слабително средство, както и за усилване на сърдечната дейност. Неконтролираното приемане може да доведе до отравяне с признаци гадене и повръщане, както и сърдечна аритмия и в някои случаи да има летален изход. При съмнения за отравяне се приема медицински (сребърен) въглен и трябва да се потърси медицинска помощ за нормализиране на сърдечната дейност.