Ето определението от уикипедия:
Събирането на животни представлява ‘трупане’ на голям брой животни като домашни любимци, без те да имат възможност за нормална среда или грижи и докато в същото време собственикът отрича неспособността си да се грижи за тях. Компулсивно трупане може да се характеризира като симптом на психично разстройство, а не умишлена жестокост към животните. Събирачите са дълбоко привързани към своите домашни любимци и намират за изключително трудно да се отделят от тях. Обикновено не могат да разберат, че вредят на животните, като не им предоставят подходящи грижи и са склонни да вярват, че отдават всичко необходимо за своите домашни любимци.
Много често събирачите на животни слагат своето собствено желание да бъдат заобиколени от животни, пред нуждата на животните от подходяща среда и храна.
Докато работите по задомяването на котките, е важно да помните, че статистиката сочи, че около 60% от хората, обвинени в събирачество, отново вършат това престъпление и започват на ‘трупат’ нови животни.
Ще е необходимо постоянно наблюдение, за да подсигурите, че човека, на когото помагате няма да започне да събира нови котки/кучета, за да замести тези, които вземете.
(оригинал: It is good that you have decided to intervene. Animal hoarders often put their own desire to be surrounded by animals above their animals’ need for a suitable diet and environment. As you work to remove the cats, it is important to remember that statistics show that around 60% of people convicted of animal hoarding offences re-offend and begin to collect animals again. It will require constant monitoring to ensure that the lady you are helping does not start acquiring more cats to replace the ones that you remove.)
Накратко
Въведение:
‘Събирачеството’ е често психически проблем, около 92% от изследваните имат някакъв проблем
То не е следствие на мързел, липса на отговорност или липса на стандарти. Точно обратното, хората могат да имат много високо ниво на внимание към детайла, склонност към перфекционизъм (‘само аз мога най-добре да гледам моите животни, при друг ще им е зле’), недоверие към другите.
Два са основните методи за помощ:
- Прилагане на превантивни мерки: постявяте наясно ‘събирача’ за всички причини, които ще доведат до нежелано стечение на обстоятелствата и изяснявате какви мерки трябва да бъдат приложени, за да се избегнат тези негативни събития. Например: ще има проблем със съседите, ако не освободи поне част от животните. Избягва проблемът като сътрудничи: предостави за осниовяване, подготви за кастрация. Обикновено е тази ‘действена’ роля влизат представители на институциите.
- Подкрепа: предоставяте му помощ, за да избегне тези нежелани събития. В ‘подкрепящата’ роля може да е представител на гражданска организация, занимаваща се със случая, психотерапевт.
И двете роли трябва са се въздържат от предразсъдъци и да не съдят ‘събирачите’ за техните (без)действия. Важно е да има и ясно разграничаване на ролите, например подкрепящата не бива да заплашва с прилагане на превантивни мерки. Не бива и да се изкушавате да прилагате ‘добро ченге, лошо ченге’. От изключителна важност е двете роли да не спират да обменят информация.
Успешен начин за комуникация с подобни хора е т.нар. ‘мотивационно интервюиране’: задаване на въпроси с цел подсилване на вродената мотивация за промяна у тези хора. Основно е да се общува без конфронтация, с уважение, но твърдо. И да се намали, вместо увеличи, нежеланието за промяна.
Добър резултат е, ако ‘събирачът’ осъществи добра връзка с ‘подкрепящата’ функция – за това сочи, ако има резултати :), но и малки неща: ако казва ‘ние’, визирайки общи действия, заедно с този, който му помага, ако позволи на помоагащият сводобен достъп до дома си…
Преди да помогнеш трябва да потиснеш собственото си мнение как е редно да се живее (очевидно не така) и да не го налагаш и натрапваш на ‘събирача’. Съшо така съветват да се прочете и нещо за връзката човек-животно. Много често ‘събирачите’ търсят убежище от стреса и проблемите си с други хора в общуването с животни. Важно е и да се слуша внимателно и търпеливо. Добре е и да се води дневник/отчет на направеното.
Как да НЕ бъда «лудата жена с котките»
Най-вероятно всички сте чували термина «лудата с котките» или «лудата коткарка» (“Crazy Cat Lady“) поне няколко пъти. Може би дори сте били наричани така, когато някой ви види да храните бездомни котки, или да тичате с фенерче под проливния дъжд, за да спасявате някое коте.
В дома на «лудата с котките», типична сцена са купища боклуци в коридорите и стаите, преизпълнени с изпражнения котешки тоалетни, и най-вече вонята на толкова много занемарени животни (заедно с миризмата на разлагащи се животни, понякога). Тук няма чест, а само тъга, болести и смърт.
В дома на отговорен спасител на котки, ще намерите животни, за които се полагат добри грижи, котешки тоалетни, винаги почистени от отпадъци и без неприятни миризми.
Зле информираните хора често използват фразата «лудата с котките», без да обръщат достатъчно внимание на това, което всъщност означава понятието. Какви съвети дават на спасяващите котки техни ‘колеги’:
Луиз Холтън, основател на дружество за спасяване на котки:
Спасявайе отговорно. Знайте и настройте финасовите си граници. Ако не можете да кастрирате животните, за които си грижите, вие не правите услуга на това животно Набирайте пари за вашата кауза. Когато работите с котки, които обществото е изоставило, вие губите много пари. „Вие не искате парите за вас.“ Те са за котките, за да си позволите нивото на обслужване, което заслужават и е необходимо.
Всички спасители трябва да поддържат постоянен контакт едни с други. Бъдете на разположение и се подкрепяйте един друг, особено, когато натоварването става прекалено тежко. Интернет е един чудесен начин да започнете мрежа. „Бих искала да видя национална мрежа от спасители, която обхваща всяка държава.“
А била ли е самата Луиз някога наричана лудата дама с котките? „Само от някои неосведомени хора, които нямат познания за обема на работата, която изискват бездомните котки.“, казва Луис. Тя никога не излиза извън границите, които си е поставила, и осъзнава, че на част от стотиците повиквания, които получават на горещата им телефонна линия, няма да бъде отговорено. „Има толкова малко приемни семейства и стационари, че няма как да насмогнем да помогнем на всички, за съжаление.“
Дъсти Рейнболт, автор на книга в помощ за котките, споделя мислите си:
Научете се да казвате“НЕ!“ Вие не можете да помогнете на всички, дори ако искате. Винаги имайте на разположение списък с контакти, от където може да получите помощ. Дружества за защита на животните, частни хотели, вет клиники, които правят отстъпки за кастрации.
Не приемайте за престъпление, ако не можете да помогнете. Ако някой изостави коте и се опитва да ви прехвърли отговорността, помнете, че не е ваша вината, че котката е изоставена.
Създайте си добри отношения с ветеринарен лекар в околността.
НИКОГА не давайте имена на малките котенца. “Ако им дадете имена, вие се ангажирате с котенцата.“, обяснява Дъсти. „Оставете на осиновителите им да дадат име. Докато са при вас ги назовавяйте по цвят или по ред – това ви дава възможност да запазите дистанция.“
Работете в сътрудничество с други спасителни групи във вашия район. Създайте си връзки с други хора, които обичат котки. Ако вие не можете да помогнете, може би друг ще може.
Таня Уотърхаус, която осигурява приемен дом за котки, предлага следните съвети:
Погрижете се тоалетната на котките да е винаги чиста създайте си навик да ‘патрулирате’ из къщата и да изгребвате изпражненията на точно определено време. Когато живете с много котки в дома си, всяка котка има нужда от отделна тоалетна. Почиствайте ги често. Не допускайте миризмата да превземе дома ви.
Не бъдете отшелници. Не се оставяйте нуждите на котките да надделеят над вас и да забравите за вашите собствени. Отделете време за приятели, отидете на пазар (не само за котешка храна!). Прочетете някоя книга, отидете на разходка. Просто се измъкнете за малко от отговорността, която носите.
Знайте своя лимит. Знайте кога да кажете „НЕ!“ Лесно е да се затрупате, особено, когато нуждата е голяма. Ако си казвате „Какво толкова, още една котка?“ запътили сте се към неприятности.
Ако искате да спасите бездомните в двора, вашият опит за спасяване не трябва да спира само с хранене на „гладуващото котенце.“ Залавяне, кастрация и връщане или намиране на нов дом са действията, които ви отвеждат далеч от царството на ‘лудата с котките’ и ви поставят в отговорна ситуация за спасяване. Спасяването е сериозна работа. Тези, които не разбират вашите намерения може да ви сложат етикета ‘луд’, но здравите, добре хранени и щастливи котки, на чието безразборно и безотговорно развъждане е сложено край под вашите грижи знаят по-добре.
Какво би мотивирало някой да събира и ‘складира’ голям брой животни?
Няма цялостно психологическо проучване на синдрома на ‘събирачеството’, и повечето хора са склонни да мислят за събирачите като мотивирани от „любов към животните, които излизат от контрол.“ Това е един от възможните, но не единствен фактор. Има съмнения за следните въздействия (или съчетания от тях), и те не са еднакви за всеки събирач.
- „Любовта към животните“, комбинирана с липсата на отговорни грижи. Така например, една възрастна жена, която храни всички квартални улични животни, но не е кастрирала нито едно, нито е завела на ветеринар или обезпаразитила някое. Този тип човек обикновено е истински любител на животните, но бързо се затрупва, когато те се размножават.
- Усещането, че да почиташ живота значи да го опазиш, независимо от неговото качество. Някои хора намират мисълта за смъртта, така ужасяваща, че считат нечовешкият живот е далеч за предпочитане пред хуманната смърт. Те често надхвърлят възможностите си, за да „спасяват“ кучета или котки, като понякога се хвалят, че по този начин ги спасяват на косъм от смъртта.
- Комплексът „герой / мъченик“. Събирачите често получават много добра ‘реклама’ за личните жертви, които правят за сметка на животните. Те се влюбват в този свой публичен образ и няма да рискуват да го опетнят открито като се освободят от животните, дори и когато са станали прекалено много.
- Нуждата да упражнят контрол. Много събирачи създават ситуации, които има дават абсолютна власт над всеки аспект от съществуването на животните под тяхна отговорност. Те държат жертвите си в претъпкани пространства, зад заключени врати, като ги обричат без човешка ласка, ветеринарни грижи, упражнения, постелки, чист въздух, и подходяща храна и вода.
Какво можете да направите, за да предотвратите подобни трагедии?
- Насърчавайте законодателство, което предвижда лицензиране, контрол и стриктно регулиране на частни и обществени приюти.
- Предоставяйте подкрепа-морална и финансова- на организациите, законодателството и програмите, които се фокусират върху кастрация на животни компаньони.
- Доколкото може да си позволите, участвайте в пряко подпомагане на онези, които не са във финансово състояние да кастрират своите домашни любимци, дори ако трябва да „направите всичко сами“ (например, заплащане на ветеринарните такса за операция и транспорт на животни до и от кабинета на ветеринарния лекар).
- Подкрепяйте местните организации в защита на животните, които се борят за наказания срещу жестокостта към животните.
- Разпространявайте информация сред обществото относно страданията, причинени от събирачите и отричайте образа им на хора, които често биват погрешно характеризирани като „пристрастени към животните.“ Обществеността, много журналисти и дори някои представители на организации за защита на животните са склонни да съчувстват на събирачите, защото смятат, че те правят добро: отглеждат животни, които иначе биха били евтаназирани или изоставени. Повечето хора не разбират, че отглеждането на животните в средата, която предоставят събирачите неизменно води до непоносимо страдание. Състраданието към събирачите е уместно, когато съзнаваме, че повечето от тях са в отчаяна нужда от психологическа помощ. Но не е уместно, ако е типът съчувствие и подкрепа, които им позволяват да продължат укриването и придобиванете на още животни. Важно е за тези, които са запознати със „събираческия синдром“, да информират другите за последиците от този проблем.
- Не се самозалъгвайте, че животните, за които не може да бъдат намерени домове са по-добре при ‘събирачите’, отолкото на улицата или евтаназирани. Парадоксалното е, че животните „спасени“ от събирачи, обикновено са осъдени на адски условия на живот и дълга, болезнена смърт.
Източник: Animal Hoarders Fact Sheet
Цитат:
Събирачите (познавам достатъчно) са извънредно хитри, изобретателни, упорити и подмолни. Те си провлачват и червата ,за да изкрънкат поредната доза съчувствие и разбира се – помощ , и докато другите хора се скъсват да им помагат – отново и отново СЪБИРАТ. Скапват животните ,опищяват света колко са загрижени и безпомощни, но ИСКАТ да помогнат …и пак, и пак – кръг. Особено характерно е ,че винаги на един етап се появява ултиматум. „Любимият“ ми формат е : АКО не помогнете /приберете /платите .. животните ще бъдат изхвърлени /обречени /евтаназирани !!!
Консултация с Jane Nathanson, психоложка и социален работник, която се занимава предимно със събирачи (работи към екипа на Hoarding of Animals Research Consortium към Tufts University).
Цитат:
Събирачите се мислят за непобедими и несломими, поемат нови и нови животни. С времето вярата им в околните изчезва и често намаляват драстично контактите си с останалия свят. Поведението им е много нестабилно, настроенията – променливи.
Няколко психологически проблема могат да са причина за състоянието им.
Какво се препоръчва:
Следвайте много структуриран и винаги повтарящ се сценарий на посещението в дома им
Още с поздрава, питайте как се чувстват, какво ново. Наричайте ги по име, реферирайте към предни разговори (но не започвайте веднага темата за животните)
След като установите контакт, може да имате усещането, че в сравнение с предишното ви виждане, отношенията ви да са се върнали назад – положете усилия да спечелите доверието (отново и отново)
Слушайте внимателно. Дори и да си противоречат, все пак в казаното има улики и разковничета какво би ги мотивирало да сътрудничат. Какво ги ‘движи’ и би наклонило везните в една или друга посока
Задавайте въпроси: ‘какво би искал/а да се случи, как да се развият нещата в най-благоприятна светлина?’; ‘какво е важно за теб?’ Към евентуални отговори като ‘не искам да загубя майка си/котките/дома си’ може да се връщате многократно като към мантра „ето, затова трябва да кастрираш котките, да ми ги дадеш за лечение/осиновяване’ и др.
Накарайте/водете ги към изказване в стил ‘Искам котките ми да живеят дълго и щастливо’ и след това ги питайте ‘А какво може да направиш, за да постигнем това?’
Отговаряйте на въпросите/страховете като на дете: искрено и внимателно, но без да ги подценявате, например на ‘Страх ме е, че котките ми ще умрат’, може да отговорите с ‘Да, в края на краищата това ще се случи. Но можем да им помогнем да живеят по-дълго. Как мислиш, че можем да го постигнем?’
Избройте многократно предимствата на кастрацията в здравословен план
Обърнете внимание на фактите за здравето и продължителността на живот на котките, които живеят в изкуствено създадени колонии. В природата, котките могат да решават колко животни ще живеят в колонията, но когато ние решаваме, може би нарушаваме желанието им да имат собствено пространство и граници. А това създава стрес, което пък е причина за доста от болестите, защото удря имунната система.
Стремете са сериозно да намалите бройките: нека разбере необходимостта да има по-малко на брой животни, но които могат да живеят по-качествен живот. Наблегнете колко е вредно и стресиращо за животни, чисти като тях, да живеят прекалено близо до изпражненията си.
Наблегнете на страха от лошите последствия за нея и животните: например възможни проблеми със съседите
Спрете възпроизвеждането: Изразявайте загрижеността си и за тях, и за животните. На първо време не се фокусирайте направо върху отстраняването на животните, а върху кастрациите, за да спрете възпроизвеждането и увеличения броя животни
Спрете прибирането на нови котки: Много често събирачите са глухи за съветите, които не желаят да чуят. Наблегнете, че всеки път, когато той/тя прибират ново животно, поставят в риск от множество зарази всички останали животни. Започнете с осиновяването на най-скоро прибраните животни, към които все още не са се привързали и не са приели за част от семейството
Избройте заедно със събирача кои са критериите, на които би трябвало да отговарят осиновителите и се връщайте към тях всеки път, когато искат да отхвърлят поредния човек
Стойте настрана от критикуването. Критиките водят до конфликти и липса на сътрудничество. Не използвайте фрази като ‘Ти трябва да”, „Би следвало да” и други наставнически или заповедни форми.
Осъзнайте колко са важни животните за събирача. Разберете точно колко и защо. Опитайте се да вникнете в разликата между значението на животните въобще и точно на техните животни. Наблегнете, че демонстрират любовта си към всички животни именно като помогнат на тази група котки, която е в дома им. Да започнат спасяването с няколко котки от вътре, а не да поемат нови и нови отвън, уж по-нуждаещи се.
Ако трябва, направете списък с критерии, по които ще прецените кои котки да даде за осиновяване и кои да останат при тях. Ако силно намалите броя на животните, да оставите няколко при събирача не е провал.
Борете се и със собственото си желание да правите повече отколкото е по силите ви.
Имайте предвид, че събирачът е създал свой свят, който той/тя контролира. Техните животни ги възприемат като лидер. Собственическото им чувство е огромна движеща сила, дава им чувство за идентичност, самочувствие, контрол на целия свят. Животните са техни завинаги. Само те могат да определят съдбата им – котките нямат избор.
Много често събирачите са започнали в следствие на огромна, сериозна загуба или мъка. Особено при смъртта на близък човек, което може да ги наведе на мисли като ‘ако бях се погрижил/а по-добре, сега още щеше да е жив/а”. Мъката е отговор на загубата. Разделянето с животните също е сериозна загуба за тях и силно ги натъжава. Накарайте събирача да говори за загубата – било на близък човек, било на животните.
Не чакайте! Не губете време – тези животни имат само вас!
Осиновяванията на животни са само моментно решение и в дългосрочен план няма да сработят. Надеждата е в промяна на културата, както и сами знаем, на законите и контрола и приложението им. А обикновеният човек може да помогне като се включи с т. нар. програма „хвани, кастрирай и върни”. Повече информация в публичното пространство ще увеличи и натиска и общественото влияние върху събирачите.
Всеки един от нас поотделно няма да спаси света, но сумарно и заедно ще помогнем на страшно много животни.
Източник : www.catfriendsbg.blogspot.com